Престижна награда, счупени сцени и много аплодисменти за "Пламъче" в Полша

Автор: Хелия Иванова

Снимки: Даниел Франек – официален фотограф на събитието

Ансамбъл „Пламъче“ представи красотата на българския танцов, музикален, песенен и обреден фолклор на 54-ото издание на най-големия и един от най-старите фолклорни фестивали в Полша – „Дни на Бескидската култура“. Всяка година събитието се провежда в девет града и в него участват над сто фолклорни групи, сред които повече от двадесет чужди ансамбли, инструменталисти и фолклористи.

Пламъчетата потопиха полската публика в магията на българския фолклор, която с голяма емоция и усмивки ги подкрепяше на всеки  концерт. Показаха им и че езиковата бариера за тях всъщност не е
никаква пречка. С голям ентусиазъм научиха химна на фестивала „Дни на Бескидската култура“; на полски език и го изпълниха като изненада пред всички, както и не се поколебаха да счупят няколко сцени след себе си.

По време на фестивала се говореше и още дълго ще се говори за ансамбъл „Пламъче“, който отиде и остави сърцето си на сцената в Полша.

С автентична Бразая от с.Белица, община Тутракан и възстановка на обичаи от северозападна България, Пламъчетата изправиха публиката на крака и спечелиха награда за най-добро сценично пресъздаване на фолклорни ритуали. Програмата на танцьорите беше фокусирана изцяло върху характерната за крайдунавските земи от влашкия регион до Добруджа обредност. Коледа в Тутраканско, ритуал за прогонване на зли сили и богата реколта на Благовещение, Калушарски лечебни обреди и обичаят „Пеперуда“ бяха в основата на конкурсната програма. Кулминацията й беше танцът „Крайдунавска приказка“ на проф. Кирил Дженев, който бе любезно предоставен на състава от проф. Даниела Дженева и
поставен от танцьорите на ДФА „Тракия“. Сценичното представяне включваше и голям брой песни, за чиято подготовка се погрижи вокалният педагог на ансамбъла Даниела Димитрова, част от Ева Квартет и „Мистерията на българските гласове“.

За своето представяне на фестивала в Полша танцьорите работиха неуморно. Допирът до българските обреди и ритуали, някои забравени, други непоказани дори, пренасяше всеки участник в едно различно измерение от съвременния делник. С всекидневната колективна подготовка и отдаденост изпълнителите израстнаха духовно и отвориха сърцата си за нещо необятно до този момент за тях. Чрез движенията, жестовете, мимиките и песните те пресъздадоха късче от българската история.