Светла Керезова
Когато заведох дъщеря си на първата репетиция в читалището, не предполагах, че девет години по-късно тя ще бъде пак там и ще танцува със същото желание и ентусиазъм. Не предполагах и това, че малката групичка от хлапета ще се превърне в голям ансамбъл, а аз все още ще се просълзявам от гордост и вълнение, когато нашите деца танцуват. Не знаех, че дъщеря ми ще намери там приятели и ще стане част не просто от един колектив, а от едно семейство. И че едни съвсем млади хора – ръководителите на състава – ще учат децата ни /а и нас, родителите/ на постоянство, отговорност, търпение и любов към фолклора.