Мадлен Христова
За първи път посетих залата, когато бях на 4 годинки. Бях малко плаха, на моменти неуверена, често разсеяна, но бързо свикнах с ритъма на репетициите. От малка обичам танците. Когато чуех вкъщи народна музика, просто ставах и започвах да танцувам, ей така.
Радвам се, че мама ме записа именно в ансамбъла, защото тук намерих едни от най-добрите си приятели и така репетиция след репетиция ние ставахме все по-близки. Чувствам вече читалището като свой втори дом, тук намирам топлината и уюта на дома, тук са едни от най-близките ми приятели и най-хубавите ми спомени.
Още помня първия танц, който изиграхме на сцената „зайци и вълци“, по-скоро будехме смях и умиление у своите родители, но сега концертите ни предизвикват истински фурор на сцената. Неописуема емоция е и за нас танцьорите, облечени в тези изпълнени с шарки и пъстроцветни шевици костюми. Обиколихме и много страни, чувствам се истински щастлива, когато видя какъв интерес предизвикваме на международните турнета.
Дори и да се уморяваме до болка на репетиции, аз се чувствам щастлива да играя в ансамбъла.
Обичам много нашите прекрасни ръководители и макар да са доста строги, те ни обичат и ни правят достойни хора, учат ни да обичаме родината си, да се уважаваме един друг, да пресъздаваме традициите си, чрез майсторството на народния танц.
Благодаря ви, че сте толкова всеотдайни и отдадени на професията си!
С обич : Мадлен