Десислава Пеева
Танцът ме научи на всичко, научи ме да обичам безрезервно и да бъда отдадена напълно.
Показа ми пътя към успеха, а той не се крие в таланта, а в постоянството и упоритостта.
Разбрах, че няма невъзможни неща или трудни танци. Ако не мога нещо днес, ще репетирам повече, но ще го постигна!
Танци. Колко необятна дума. Красива и нежна. Дръзка и непредсказуема. Екип и семейство. Победи и загуби. Приятели и роднини. Моменти и спомени. Пътувания и мечти. Смях и веселие. Труд и трудности. Каляване на тялото и духа. Бързина и сръчност. Ловкост и енергия. Отговорност и задължение. Сцена и музика. Синхрон и актьорство. Раздели и срещи. Запознанства и приятелства. Чужбина и България. Аплодисменти и уважение.
Безгранично е чувството да си на сцената заслепен от стотици прожектори. Оставаш сам със себе си, с това за което си там и това, което искаш да покажеш на публиката. С безбройните бляскащи очи вперени в теб. С отчетливите аплодисменти и затишия на кулминационния момент от танца. Сякаш само тогава си това, което си и сякаш народната носия е тоалетът, който най-много ти подхожда.
За тези почти 10 години отдаденост на българския фолклор, аз разбрах, че танцът е моето призвание!