Фолклорен танцов ансамбъл „Пламъче“ реставрира българските народни обичаи като им дава живот на сцената

Ансамбъл „Пламъче“ представи красотата на българския танцов, музикален, песенен и обреден фолклор на 50-ото издание на най-големия и един от най-старите фолклорни фестивали в Закопане, Полша. Това красиво събитие предоставя сцена за изява на стотици изпълнители от целия свят, които представят богатството на своята традиционна култура и изкуство.

На юбилейното издание на Международния фолклорен фестивал българският състав представи обичая „Русалска невеста“.

Като линия за своето развитие ансамбълът избира реставрирането на  българските народни обичаи, за да им даде живот, да ги съхрани и предаде на идните поколения. Предаността към изконното и родното е пътят, които ще ни накара да се гордеем, че сме българи, че сме родени в тази страна, точно на тази земя – българската.

От Св. Дух започва Русалската неделя, наричана в Софийско Русая, Русална неделя. Както показва името, тя обхваща едноседмичен период. През цялата седмица „женска работа не се пипа“ – не се тъче, преде, плете, шие, пере, Тези забрани се спазват, за да „не ги ловат болести“ и да не „дожда лошо“.  В тази неделя се прави Русалска невеста, копае се „по роса“ и се „бият подници“.

Русалската седмица е богата на различни обреди. В село Горни Богров е бил характерен обичаят „Русалска невеста“, при който обредното танцуване е с кукли – „невести“. Названието на обредната практика произлиза от назоваването на обредните кукли: „русалски невести“.

Хората в селото обясняват, че обичаят се прави за берекет и здраве, за предпазване на селото от болести и градушка. Обредните кукли, които момите сами си правят и с които играят обредното хоро на празника, представляват символичен образ, даряващ плодородие.

Народните обичаи и обреди са културно-историческото и обществено развитие на всеки народ, а форматът на фестивала за представяне на автентични обреди и обичаи от всяка участваща фолклорна група обогатява разбиранията за отделните култури. Посредством обичаите човек проявява морално-оценъчно и естетическо отношение към действителността. Те са мост между старата култура и младото поколение, което я възприема като знание за живота на своите предци.

Ансамбълът се завърна на родна земя и с множество награди. Пламъчетата потопиха полската публика в магията на българския фолклор, която ги възнагради с емоционална подкрепа на всеки концерт. Българите изненадаха домакините с отлично изпълнение на полски език на химна на фестивала „Goralská muzika“ и показаха, че езиковата бариера не може да бъде пречка за фолклорното многообразие.

За своето представяне на фестивала в Полша танцьорите работиха неуморно. Темпераментът и отдадеността на танцьорите ще се запомнят от полската публика и дълго ще се говори за ансамбъл „Пламъче“, който отиде и остави сърцето си на сцената в Полша.