Притча за пламъчетата
Четири свещи спокойно си горели… Било толкова тихо, че можело да се чуе как пропуквайки техните пламъчета, те си говорели:
– Аз съм Мир, – казала първата. – Но за съжаление, хората не умеят да ме пазят. Не ме ценят и не се стремят към мен. Мисля, че ни ми остава нищо друго, освен да загасна.
Едва произнесла това, тя угаснала.
Втората свещ казала:
– Аз съм Вяра. Но за съжаление, не съм нужна никому. Хората не искат да чуват за мен, затова няма смисъл да горя повече.
И тя угаснала.
Опачелена, третата промълвила:
– Аз съм Любов, но нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят и не ме разбират. Те не умеят нито да дават любов, нито да я получават.
И третата свещ угаснала.
В този момент в стаята влязло дете, видяло, че три от свещите са угаснали и започнало да вика:
– Но какво правите?! Защо не светите? Аз се страхувам от тъмнината!
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
– Не се бой… Не плачи… Докато горя аз, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. Аз съм Надежда.
Детето се успокоило, взело свещта и отново запалило другите три свещи.
