Ансамбъл "Пламъче" - детски танцов ансамбъл Български народни танци за деца - Младост 1, София Народно читалище "МЛАДОСТ"
за контакти: 0888 210 823

Галя Дилчева

Галя Дилчева
Share:

Галя Дилчева

Божия милост. Благословия. Богопомазване. Усещаш ги истински за пръв път когато вземеш в ръце детето си. Когато усетиш топлината на малкото му телце. Когато зърнеш за пръв път все още трудно отварящите се очички. И си щастлив. Затова, че си родител, че ти се дава възможност да дадеш живот, да го направляваш, напътстваш и възпитаваш. Обещаваш си да направиш най-доброто, на което си способен. Да научиш новия човек на всичко ценно и стойностно, което сам знаеш.

След това се занизва цикъла с памперсите, коликите, нощното будуване. Недоспиването, умората и страха „дали диша нощем“. Това са първите месеци, трудните, каляващите. Тези, в които истинската, безконечна и дълбока родителска любов дава отношение към детето. Тогава се поражда и необяснимото желание да запазиш някакъв спомен, с който да разкажеш след години на рожбата си за неговия живот, за раждането му, отглеждането му, за приемането в редиците на живота, за семейството му, роднините и корените.

И някак си тогава, започваш да съзряваш самият ти. Започваш да търсиш своите корени, да тачиш своите традиции, да търсиш знание за собственият ти род и обичаи.  Намираш ги отчасти, но не напълно, защото животът заличава спомени и истории. Тогава си даваш обещание да пазиш това, което си научил, да съхраняваш своята самобитност и история. И заради повика на сърцето и душата ти, заради обещанието, което си дал още в първия ден от живота на детето ти, започваш да му ги разказваш – историите за дедите ни.

Записването ни в ансамбъл „Пламъче“ беше мое желание. Вътрешния повик на самосъзнанието ми, родолюбната жилка в кръвта ми. Записах и двете си деца, за да може екип от професионалисти да им разкаже по-добре с музика и танци историята на един велик и силен народ – нашия. Репетициите не ни бяха удобни, защото ходим буквално всеки ден на танци, и първата година се учехме по-скоро на дисциплина и градяхме навици. Изграждахме си ритъм на посещения на репетициите. Децата затвърждаваха основни стъпки и комбинации.

След това дойде желанието. Любовта, която децата сами развиха към танца, към музиката, към ръководителите и другарчетата от ансамбъла. Изведнъж те сами поискаха да ходят редовно на танци и често пъти ходят в читалището и без да имат репетиции. Търсят поводи и претексти да се съберат и да танцуват, да бъдат около ръководителите и да си помагат с всичко, с което биха могли. Радвам се на желанието им да се докосват до носиите, да подреждат костюмите по закачалките вкъщи и да им се възхищават. Изумява ме нехарактерното за момчетата (и особено моите!) внимание и старателност, с която подреждат и пазят носиите си. Самата аз се вълнувам от положителната промяна, която забелязах в децата си.

В началото аз, мислейки си, че зная някакви неща за танца, им обяснявах стъпки, позиции, разказвах им истории от миналото на българина, обяснявах им песни и думи, а сега те ми разказват за такива неща – много, от които, за първи път чувам. Децата, присъствайки на репетициите, с любов, желание и гореща заинтересованост поглъщат големи глътки от магията на нашия фолклор.

Доведох в ансамбъла две деца, които в пълния и прекия смисъл на израза – нищо не знаеха за танца и за ритъма. Сега имам двама (все още начинаещи) танцьори, които успешно се вплетоха в редиците на колектива и работят неспирно върху танцьорското майсторство. Две момчета, които заобичаха нашата музика, нашия танц.

Събитие, което цялото ми семейство обожава, е Международният Детски Фолклорен Фестивал. Когато се записахме в ансамбъла, не знаехме, че има такъв ежегоден фестивал, но след като веднъж изживяхме цялата еуфория около него, нямахме търпение до идването на следващия. МДФФ е събитие от значимост, което учи децата на уважение към чуждите традиции, учи ги да намират общото в корените на различни култури, учи ги да отличат спецификата на собствения ни бит. Дава им опит в общуването с други народи и обогатява знанията им за чужди традиции. Самите ние, майките и бащите, научаваме много, докато тече фестивалът.

Аз, като родител, се гордея нескрито, когато споделям с близки и приятели, че децата ми играят в „Пламъче“. За мен това е име, която вече е спечелило авторитет и затрърждава позиции. Безкрайно доволна и щастлива съм от резултатите на целия ансамбъл, като цяло. Това са неспирни постижения, идващи едно след друго, за да балансират всички онези часове на труд и пот, проляти в залата. На всички трудни моменти и сълзи, които устремените напред неминуемо имат.

Цялото ми семейство се възхищава на красивите танци и трудните комбинации, които децата ни представят. Всички движения са ярко изразени – момичетата танцуват нежно, плавно, красиво. Сякаш не стъпват по земята. Момчетата, бидейки вече млади мъже, ни представят мъжката сила в танците, завладяващата страст на гайдата и кавала се вплита в техните стъпки и прави танцът мощен. Точно такъв, какъвто майсторите в танца го могат. Затова и ние сме там – за да сме част от всичкото това: децата ни – като участници, и ние – като публика, която да се наслади на цялата тази картина. И когато всичкото това нещо се случва пред очите ни, знаем че си е заслужавало всяка отделена минута от ежедневието ни.

Представленията на „Пламъче“ не оставят никого безучастен и са нещо, което с вълнение всички чакаме – и деца, и родители. Когато „Пламъче“ танцува, децата са безкрайно щастливи. Но аз, лично, не мога да кажа чия е по-голямата наслада – на децата или на родителите.

Когато гледаме представленията, ние също сме много щастливи и развълнувани – очите ни се пълнят със сълзи, докато  танцът живо ни води през вълнуващия разказ за несподелената любов на младата девойка и ни показва пъргавина и динамика в стъпките на младежът-ухажор, изгорял от невинността на нейния поглед. Когато с музика и подредени съчетания ни се редят истории за грижовността, с която българинът събира плодовете от труда си; за трудолюбието и честността му, за любовта му към близките, рода му, народа му. Все неща, за които, в онзи момент на Богопомазаност, си бях обещала да разкажа на моите деца, а сега ставам свидетел как самите те вече се подготвят да разказват след години на техните потомци.

Истински сме възхитени от многообразието на преплитащи се комбинации и съчетания – феерия от стъпки; плачът или завладяващият забързан ритъм на музиката се разлива из нас – феерия от звуци; прехласнати сме от майсторлъка на шевиците и красотата на костюмите – калейдоскоп от цветове. И докато на сцената върви нещо ритмично, премерено и усвършенствано, сърцата ни бият в объркан, неконтролируем, непремерен ритъм – представлението ни води из полянки, гори и ниви, връща ни в уютните домове на прадедите ни и ние забравяме къде сме. Тази магия, на която ни подлагат изпълненията на „Пламъче“ е незаменима с нищо. Има много неща, които можем да си купим с пари, но това, което „Пламъче“ дава на децата ни и на нас, родителите, не се купува с нищо. Защото любовта не се купува, а се гради и отстоява. Именно за тази любов, която ръководителите на „Пламъче“ дават на всичките си деца, за тази любов, която тегли синовете ми в читалището ежедневно – огромно БЛАГОДАРЯ. Благодаря за любовта към българщината, която посявате в нашите деца; за родолюбното качество, което развивате у тези, все още млади, човеци. За това, че чрез вас, те знаят по-добре кои сме и какви трябва да бъдем. Благодаря за ценностите и морала, на които ги учите, докато ви ги поверяваме всеки път, когато са с вас на лагери или концерти. Благодаря на Бог, че ни показа път, по който стигнахме до вас, и благодаря на вас, че ни дадохте шанс да сме част от това вълнуващо преживяване, наречено „Пламъче“.

Ивайло, Миленка, Юле, Ани – обичаме ви много!

Translate »