Александър Дилчев
В ансамбъл “Пламъче” ме записа мама. В началото, когато тръгнах на танци, исках да науча основни неща: движения, ход, хоро. По-късно дойде и желанието да участвам в танц. Отначало ми беше много трудно да наваксам и се притеснявах от децата, защото бяха по-големи от мен. С течение на времето напредвах и научих упражненията за разгряване, комбинациите на някои танци и повечето основни неща. Но в нищо от това нямаше да успея, ако не ми помогнаха по-напредналите танцьори от ансамбъла. Тук всички са задружни и си помагат един на друг.
За мен ансамбъла е място където можеш да бъдеш себе си, да си спокоен и да не се притесняваш от нищо. Харесва ми начина по който преподават учителите. Те никога не ни забравят и ни обръщат много внимание. Гледат на всеки един от нас като на важна част от колектива.
Преди да изляза за пръв път на сцена с удоволствие присъствах на концертите. Наистина да влезеш в танц е трудно, но аз смятам, че трябва да не се предаваш, да си упорит и да се стараеш. И така – заедно – успяваме да сътворим красив танц.
Моето семейство от сърце се радва на представленията ни. Винаги съм искал да участвам в изпълнение пред жива публика, това е една от моите мечти и я осъществих тук. Бих искал цял живот да танцувам и да не спирам. Мисля, че когато остарея, все още ще нося спомена за изживяното в този ансамбъл, защото тези спомени са едни от най-важните. Пламъчето винаги ще гори в мен.